СИНОДАЛИ

ВЗЕЛИ-ДАЛИ

Тези дни старците на българското православие си спретнаха другарска сре-ща със старците от европското такова. Един Господ знае колко от тях са с лампази, ако не и всичките. Не зная кой е платил за туй мероприятие в сти-ла на китайските против Далай-лама, но паричното му изражение ще да е твърде голямо. То обаче е по джоба на официалната БПЦ, респективно на владиката Максим. Знаменателното е, че срещата бе замислена и осъщест-вена като някаква прошепната на ухо анатема на европейските институции. А отвратителното бе, че на такава височайша маса не стана и дума за онез, дето пълнят църквите и църковните касички. Значи, наместо да покани за преговори синода на дядо Инокентий, както повеляват разпоредбите на Ев-ропейския съд, формалният лидер на БПЦ покани съвсем други хора, няма-щи никакво отношение към проблема. Никой не знае и как и в какви крас-ки им е представен проблемът. Те дойдоха или ги донесоха, ядоха, пиха и се веселиха, а накрая заклеймиха. Такива събирания предизвикват отвра-щение по няколко причини. И първата от тях е очевадното несъответствие между предполагаемата себеотдаденост на вярата и външния вид на църко-вниците. Те са повече карикатури, отколкото синодали. Охранени като пр-асета, със зачервени от пиене и от високо кръвно бузи. Отворили уста да налапат всичко, дето хвърчи. Обърнати към Бог, а като погледнеш в посок- ата, в която гледат, виждаш Мамона. Вместо да правят прави пътищата Му - изкривяват ги на своя полза. Не принасят в жертва на служението богу себе си, а енориашите си. И какво. Събрали цветът на църковната номенк- латура, и дошли тез православни олигарси да се сдружават срещу светска- та европска власт. Сякаш сме в средновековието. Сякаш са времената на Инквизицията. Може и там да сме, ако си припомним на какво бяха подло-жени хората на дядо Инокентий от официалните царски власти и от поли-цаите на Бойко Борисов. То си беше инквизиция в нейния новоофициали-зиран симеоноугоднически вид. Тези храненици на вярата искат да ни ка-жат, че инакомислещите наши църковници трябва да минат през ситото на всичките гадости, дето би измислило безумието им, па накрая и да се пока- ят. Дори да го сторят, то ще бъде изражение на невъзможността в нашия малък балкански оазис група граждани, изоставени от държавата си, да пр- еборят друга група граждани, взети под крилото на същата таз държава. В България Църквата тъй слепнала с Властта, че и смъртта не може ги разде-ли. И този факт е достатъчен като доказателство, че Властта продължава да кадрува из висшите църковни институции. Кой всъщност дължи смирение и покаяние на многострадалния вярващ народ. И ще дочакаме ли някой служител на Службите в расо и калимавка да излезе пред възлюбените си чеда, да се извини, да се помири с Бог, па сетне и с тях. Не ще дочакаме.

Наместо туй нам се налага да гледаме сборища и панаири, в които главни-те действащи лица едвам тътрят крака, а мисленето им по-бавно и от кра-ката. Но щом думата дойде за църковен някой имот, очите им тутакси се отварят, та няма и да повярваш, че до тоз момент са спали. Винаги съм се чудел защо църковниците ни, от възрожденските времена още, в едно и съ-що време били са предмет на уважение, но и на присмех и подигравки. Се-га вече зная. Че кой е видял поп да влезе в къща, освен за кръщавка и пог-ребение. Че кой е видял високопоставените ни архиереи другаде, освен на амвона, когато от двете им страни стоят като истукани някой и друг власт-ник. Какво, мислите, крепи дядо Максим да живее и защо разкарват горкия човек насам-натам като мечка. Причината една: защото не може той да пр-еживее мисълта, че друг ще седне на трона му и че този друг е от най-близ-кото му обкръжение. И не само туй, ами мисълта, че онез, които нарича “разколници”, може все пак да си вземат тяхното, о, как раздвижва таз пер-спектива старите му кокали, как пълни с омраза дробовете му, и как не оп-рощението, ами омразата е неговът двигател. Покаяние искали. Че как ня-ма да искат. Ще искат и още как. Щото ако не искат и не го получат, ще да настъпи мигът на раздялата със златните кокошки на Синода. Православие ли, вяра ли, християнщина ли. Що чинат тез думи, те са за простолюдието, за безглаголното паство са те. Дайте им пари на владиците, много пари им дайте, и имоти отгоре, па после гледайте как църквата още по-бедна стана-ла. Да се чуди и мае човек на акъла на онез, дето дойдоха от други държави адвокати да им стават. И как тъй са си въобразили, че някакъв си президе-нт, някакъв си неформален цар, някакви прими на премиерството щели да надвият на Евросъюза, да му обезценят ценностите, да направят цял конти-нент съпричастен с безподобната алчност и лицемерие на нашия клир. За-що барем не спрат да ги лъжат безоките наши държавници. Да не би Европа да е механизирана играчка някоя, та да й връщаш пружината и из-ново да я задвижиш. Европа не вярва на сълзи, туй то.

Върхът на наглостта обаче е съобщението, че държавата щяла била да обж-алва решението на Страсбург, вземайки по този начин страна в спор, който не би трябвало да я касае. Намесата на държавата в църковните дела е тъй зашеметяваща, колкото и недопустима. Църквата не принадлежи на държа-вата, но изглежда, че продължава да си бъде приватизирана от довчераш-ните атеисти и днешни безбожници. Това може да означава само едно: че срастването на църквата с държавата има не верски, а икономически коре-ни. Няма да е чудно, ако се окаже, че БПЦ финансира кампаниите на БСП . Циркът, който ни разиграват, няма друго обяснение. В същото време све-щениците от Алтернативния синод са подложени на изолация, безпаричие, нетърпимост, безхрамие и средновековни гонения, както от владиците, тъй и от представителите на светската власт. Умът не побира на какво са спос- обни и докъде може да стигнат в нетърпимостта си хората на Максим, това трябва да се види, за да се повярва, че е възможно. Все пак векът е Дваде-сет и първи. Питам се, дали си мислите това, което си мисля аз. Че говорим за мафия, облечена в расо. Че говорим за перфектно организирана престъп-на машина, чието общо с християнските ценности са само кръстът и патра-хилът. Не е ли тъжно, че години и десетилетия сме изнудвани да се кръст-им пред техния благосклонен поглед и по този начин да загърбваме автен-тичното православие. Те са изгубили не само връзката със свещенството, те са изгубили връзката с постулатите на вярата. Те са обърнали наопъки учението на Христа, не те слугуват Богу, а Бог слугува на тях. Твърдя, че тези хора са безбожници. Същинската присъда на Страсбург ще дойде ско- ро. Вярвам, че съдът на Европа ще осъди българската държава за намесата й в божиите дела. Колкото ние сме по-големи от Бог, толкова и България е по-голяма от Европа.