ЦАРСТВО НА ПОДЛОСТ,РАЗВРАТ И СЪЛЗИ

Цъфти,не отцъфтява обновената ни родина.Отвред се носи чукане и пъш-кане велико.Мнозинството кове закони,правителството кове декрети,отде-лно взетият министър кове дружбата и взаимността с нарочно взетата сек-ретарка,националната телевизия кове собствените си петала предвид ско-рошното им изпружване,а радиошефката кове златните си белезници.Засе-га само обковът,по-късно и съдържанието.Сълзи на умиление извиква у всеки родолюбец катадневното мъченичество на Н.В.Царя на ползу роду мадридскому.Наперени генерали наперено ходят из смачканите си редни-ци.Митниците гноясват и се пукат,който трябва събира каквото трябва от ошашавените и погнусени пътникопотоци.От министерския съвет към про-куратурата пътуват куфарчета,носачите с вързани очи,Темида и тя.Цъкат адски машинки,цъкат слугите на дявола,цъка всякой съзнателен българин. Всеобщо цъкане и надцъкване обзело политическия наш необят.Висшият ешелон трудовашки си кюта,поради вдигане на летвата от бившите управ-ляващи.Средният ешелон пречи на висшия да си кюта,щото Костов го на-бъкал със седесари,пък седесар в торба не седи.Нисшият ешелон се отдал на сладки спомени за Костовото време и чака да дочака.

И някак си отстрани,незабележимо и неотвратимо,стои развратното и ко-варно мераче на човека,а всички знаем кой е този човек,да си изроди не някаква си ялова партия,ами излъскан от ръждата днешен политически кръг.Той няма да се кръсти Звено,пък и звенарите вече ги няма,но тяхното отроче с всичка сила се е изправило срещу политическата ни система и ис-ка само едно:евтината корона на старческата си суета.Сбъдва се мечтата на философи и поети,сбъдва се коминтирновската директива за тошовизъм с корона.Пълна корона на празна глава.Организират се дълги и нестихващи аплодисменти,меракът се представя на саможертва,алчността – на незаме-нимост,а омразата към тъй заварената България – за тежък кръст.От кръво-смешението на комунисти със социалисти са се пръкнали едни мулати,кои-то по инерция продължават да се кланят томува,комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове.Господарят на мъл-чанието стана слуга на бръщолевенето,колкото повече брътвежи – толкоз по-малко казване.Оставете го да влезе с двата крака.Той дойде да разбие партизанщината,а сам стана партизанин.Не той разби политическата ни си-стема,а тя него разпердушини и хвърли го на боклука.Министрите станаха комисари,те пък са следени от политкомисари.И таз революция ще изяде децата си.Но те няма да й стигнат.Затуй посяга вече към нашите.Когато подлостта е религия,политиката – разврат,а сълзите едничък изход,то няма какво повече да се чака.И какво ли може ни докара тая сбирщина от нало-жници и длъжници,декаденти и каденти,тефлонени невъзпитаници,манеке-ни на тоя и оня,артисти за една нощ,шехерезади и гувернантки,вятърнича-ви мелничари,ренегати,сурогати,плутократи,севастократи и прочие.И как-во си мислим,че гледаме ние.Може би нова мода театро,битова някоя дра-ма или разнебитова всенародна магичност.Страх ни е да признаем,че и ние сме от този осквернен,жесток към големите си люде народ,дето с юнашко търпение консумира останките от царския април.Какъв цъфтеж,г-не Васи-лев,хвалипръцко наш,засега само забавно и символично,после и в други опаковки.И защо Доган да не иска повече власт.Ще иска.Щом Симеон е дал задника веднъж,нищо чудно,че му стана навик.Ама че Доган бил пла-тен шпионин,че предал майка си и баща си,че продал етноса си за някой и друг сребърник,то се не брои.На такъв Симеон – такъв Доган.А кой ще да спаси назе.Ответ се от никъде не чува.Партиите заети да се отварят,преп-равят си ключалките,вратите им скърцат,а като ги отворят – врата в полето.Що е то отваряне и има ли почва у нас.Мълчание.И как народните хора ще слизат при народа да си говорят за народните работи,умът го не побира.Може ли една партия да опази себе си като хариже водача си.Може ли да се остави един европейски човек на следовниците на Юда,на фарисеи и книжници,и да гледаш как простият народец притуря съчки на кла- дата.Може ли да надмогнеш себе си,ако поне малко от малко нямаш пред- става за истинския си ръст.Хак ни е Симеон,хак са ни царедворците,и ние сме си хак.