Николай Заяков

Николай Заяков
духът на поета

николай заяков

добре дошли в блога на Николай Заяков.
желая ви приятно изживяване с моите текстове.
разчитам на критичното ви око.

Търсене в този блог

четвъртък, 25 август 2011 г.

ЗА “КЪЩАТА С АНГЕЛИТЕ”,

ЗА ЛЮБОВ КРОНЕВА

Какво удоволствие да прочетеш нещо автентично,да се срещнеш с автор, не съвършен,но някак завършен и цялостен.Да се срещнеш с роден разказ-вач,това си е събитие.

Къщата с ангелите е именно къщата на твореца.Неговата кула от слонова кост.Любов Кронева,нечута и непозната за мен,с простите си и сякаш ми-моходом произнесени фрази,направо разтърсва.Гледната й точка се преси-ча само с нейните персонажи.Това е книга,в която днешният ден на бълга-рина се сдобива с някакъв смисъл,става неговия ден,неговата реалност,не-говата пренаселена обезлюдена същност.

Трудно ми е да кажа какво точно в тази книга ми допадна.Вероятно,като цяло.Непретенциозна,вглъбена,преливаща от непълноценните си персона-жи,от хора,които сякаш са в периферията,а в крайна сметка осмислят цен-търа.Една ценностна система,която ги затваря в самите тях и ги отваря към общата им психологическа съдба.

Тъжно е,но това е животът ни.Вместо да сме съдържанието на света,светът се явява нашето съдържание.Като в роман на Достоевски някакви персона-жи търсят изцеление в болестите си.Никой не е по-голям от себе си.Герои-те на Любов Кронева не се надскачат един друг.Макар и различни,те щадят самочувствието на другия.Умират само в краен случай.Но и тогава нами-рат изход,заживяват като призраци.Общуването с призраци облагородява. Това е посланието на Кронева.Призраците не са такива по прищявка,те са такива по необходимост.Аз-ът на човека изпитва смущаващо влечение по другостта,но то всъщност е влечение по себе си като непознат.

Мисля,че това е една прекрасна книга,с прекрасни диалози,диалогична до-ри в монолозите.Всичко е двойно,всеки е двоен,животът се удвоява,това също е послание на книгата.Притежаването не е смисъл на собствеността. Да имаш не е по-различно от да нямаш.Ако губиш притежанията си,съхра-няваш себе си.Кронева ръси детайлите с щедра ръка,думите й се изплъзват привидно случайно,всяка обаче на мястото си.Един роман неглиже.Един поглед към живота,неглиже.Дегероизация неглиже.Участ на скитници,или на скиталци.

Любов Кронева е талантлив човек.”Къщата с ангелите” трябва да види бял свят,при възможност.Тя е като човек между нечовеци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар