ЗА “КОРАБЪТ НА СТРАСТИТЕ” ОТ ПЛАМЕН ТРАЙКОВ

Това е една много шантава книга, нещо средно между психо и хахо, а по-точно – нещо като нищо. Случващото се наистина е кораб, може би няка-къв днешен ной, където се случва всичко и където, в крайна сметка, нищо няма значение. Или поне онова значение, което му се придава.

В този лабиринт от разнообразни начини за комуникация наистина е труд-но да се оправи човек, много нещо трябва да му бъде обяснявано, а рецен-зентът е тотално затруднен. Образците от всякакъв вид живот и живеене на пръв поглед изглеждат несъвместими, но авторът се изхитрява да ги съв-мести, естествено, за сметка на въздействието на онова, което пише.

Трудно е, да не кажа непосилно, да се чете този текст. Всичко в него е тро-маво, почти неподвижно, персонажите изглеждат действащи, но действие-то им имитира преместване в пространството, което от своя страна прави излишен въпроса за времето на действието. Има кораб, но няма страсти. Тази констатация само привидно изглежда пресилена, но в действителност не е. Авторът сам не знае къде да постави персонажите си, макар непрекъс-нато да е в търсене. Добрият писател просто би ги оставил на самите тях, понеже, каквото и да е началото, краят идва независимо и почти винаги е един и същ. Което означава, че за един текст е от изключително значение какво го крепи, какъв е гръбнакът му, къде е центъра.

Именно равновесие липсва на този текст. Като се прибави прекомерната му словесна тежест, получаваме един не много добър резултат.