Николай Заяков

Николай Заяков
духът на поета

николай заяков

добре дошли в блога на Николай Заяков.
желая ви приятно изживяване с моите текстове.
разчитам на критичното ви око.

Търсене в този блог

четвъртък, 25 август 2011 г.

КАКЪВ ЖИВОТ, КАКВА ЦЕНА

Чета и недоумявам. Някакъв човек събрал 5000 плюс-минус, вероятно чле-

нове на партията му, вероятно всичките, вероятно не съвсем. И какво им говори човекът. Говори им това, което той си мисли, че те искат да чуят. Подготвил се е перфектно, събирал изрезки от вестници, събирал общи и единични фрази, омешал чуто и нечуто, направил един екскурс в неслуче-ното си битие, па накрая сътворил от всичко туй един тюрлюгювеч и го тр-еснал на масата. След рецитала на вестникарските изрезки той, неизвестно защо, започва да брули обрулената ни политическа класа, издокарва се на човек с безбройни, безименни и дълбоко засекретени врагове, внушава, че делото му е право и той ще победи, обаче за сега търсенето на врага предстои. Той плаши опонентите, които няма. Размахва документи, които сам е документирал, повдига си рейтинга на токчета и веднага след това го пред-лага за праг на изборите, обаче тутакси разбира, че първият, който ще се спъне в прага, е именно той. Предлага, защото знае, че няма купувачи. Не-говът праг е най-залежалата стока на политическия ни битпазарлък. Това не му стига, види му се, че безрезултатните му досегашни задевки всъщ-ност са грандиозни фишеци с кьор отпред, и понеже не разполага, пък и не може да си го позволи, с живота на 5-те хиляди свои поданици, решава да пусне в обращение собствения свой, скъпоценен, всебългарски, всесветовен и направо галактически апотеоз. Той ще подреди държавата, ако трябва, и с цената на живота си. Изключително хитро предприятие. Г-н, забравих му името, вади документи и сезира прокуратурата. ДАНС няма нищо общо, щото неудобно някак да върви против собственото си зачатие, обаче все пак трябва да върви. Г-н Яне пък не е институция и като тъй си говори. Говори си, щото не е институция, нали. От говоренето му нищо не произтича, освен някакво си разчистване на сметки между коалиционни партньори. ДАНС и тя се сезира. Прави си лека суха тренировка и също тъй суха излиза от ситуацията. Мислят си, че Европа я управляват балъци. При все-обща виновност и невинността бива всеобща. Добра сметка, добри момче-та, институционални институции, а над всички – новият звездоман. Не ка-звам кой, да не ми извади документ. Ако тез индивиди знаят как мразя простаци да ме правят на простак, ама те не знаят. Нямам и намерение да им казвам. Мълча си, демек. Скатавам се. Обитавам си блатото. Къде ще ида, че няма да го обитавам.

И ето, аз питам. Какъв е тоя живот, който сам си слага цена. И необходим ли е всъщност животът на някакъв лаладжия, за да се подреди една държа-ва. И каква ще да е тая държава, дето животът на Яне Янев е нейната цена. Няма такава държава. Няма такъв живот. Няма такава цена. Проблемът обаче не е Яне Янев. Проблемът са документите на Яне Янев. Не съм виждал по-нелепо предлагане на стока втора употреба. Не съм виждал тъй добре поддържана сергия с толкова много етикети. Не съм виждал тъй скоросмъртно лепило, каквото са обвиненията на тоз господин. Той си лепи, а реакцията е все едно такъв човек няма. Вади папки и документи, оглежда се в тях, па после огледалото му виновно. За щастие, злото в таз държава се не свършва, и като тъй нямат край и обектите на нашия пръв обвинител. Той алфата и омегата. Той правосъдието и неговът предмет. Той законът и неговът антипод. Той депутатството и неговът избирател. Той прахосмукачката и прахът. Образът и подобието. ДАНСЪТ и МИМАНСЪТ. Свършеното и несвършеното. Колът на мъчението. И понеже на неговът кол до сега се не видял ни един барем измъчван, а само фигурата на мъчителя се навърта там, изключително много уважаваният от мен г-н Янев реши се най-после да насочи прожекторите къмто мъчителя и ние видяхме, че това е самият той. Плътното и безплътното. Духът и материята. Мъчителят и мъ- ченикът. И си тури цена. Проблемът обаче не била цената. Проблемът бил животът. Никой не му го иска. Но той все пак го дава. При все туй пак не му го искат. А щом е тъй, той решава да го подложи на опасността и да прецапа туй блато с алигатори, от което, наред с всичките софиянковци, абаджиевци, колчаковци и прочие нааковци, четвърта година вече смуче ли, смуче. За тоз момент алигаторът изглежда да е той самият, движенията му изключително правилно насочени, изяжда всичко по пътя си, но странното е, че той тях изяжда, пък те него изплюват. Да видим сега кого визира нашият народен херой. “Ще бъда, плаши той публиката, безпощаден към всички, без значение дали се казват Ковачки, Гергов, Костов, Борисов, Петков.”

Това е една забележителна фразеология, изречение, достойно за Гинес. Пъ-рво на първо уважаемият г-н събира несъбираемото, па чак след туй ни ос-тавя възможността да проумеем блатната дълбочина на казаното. Живеейки в блато, той се явява говорител на блатото. Блатно му живеенето, блатно му мисленето, блатно му и говоренето. Вижте неговата поредица от мишени. Не присъствашите са важни, важни са отсъстващите. А отсъстват Кобургготски и министрите му, Софиянски, Първанов, Станишев и министрите му, Доган и върхушката му, Сидеров, Овчаров, братята Драшкови, и още хиляди знайни и незнайни персонажи на непреходния преход. Няколко часа след туй новият вожд на водените съзна грешката си и набързо прибави към изброените царствения Кобургготски. Но за да не е капо, в същата таз минута си заплю приснопаметните господа Стоян Ганев и проф. Чирков, известни с продължителното си пребиваване в неизвестност. Не мога да не уважавам г-н Янев. Той надмина всеобщия наш кум и кумир г-н Андрешко. Нещо повече, надмина самия себе си. Вижте как седнал между сър Джефри ван /Орден-ът отделно/ и Д. Абаджиев. Какъв консерватор, какво осмо чудо, какъв клапан на свирката, свирка на клапана даже. Дали наистина мисли, че ще уплаши някого. Дали наистина е тръгнал да дава живота си за едно нищо и никакво вземане на властта. Че тя вече взета. Че той вече управлява. Повелител на страховете ни е той, нужник на ужасите ни, инкасатор на непотребената ни енергия, обръч на всеобщата разпусна- тост, глашатай на несекващата дандания, преобразувател на ръждясали илюзии и върховно дъно на блатото Му. Да бориш злото като го пресъздаваш и увеличаваш – туй е същински принос в марксианската диалектика. Таквоз приношение сигур си струва саможертвата. Само че онез, дето готови били да харижат живота си, обикновено харизват чуждия живот. Нямам думи. Остаям си безгласна буква, дорде не получа височайше изволение да се въплътя в гласна такава. От моето върховно гражданско началство. От моя съдник и модератор. Тоз човек е моето символ-верую.Той наградата ми, че съм Го дочакал. Той наказанието ми, че бях изгубил вяра в пришествието Му. Но той тук. Той приказва. Той не зачита правилата, понеже ги твори. Не е от ДАНС, не е от ДС, не е от България. Той е от блатото. Да живей.

Няма коментари:

Публикуване на коментар