РЕЦЕНЗИЯ ЗА КНИГАТА “БРАТЯТА НА ЮДА”

ОТ ИВАН БЛАГОЕВ

Книгата “Братята на Юда” съдържа разкази и новели,написани непре-тенциозно,но със самочувствието на писател и автор на три отпечатани книги,ако се съди по собствената анотация на автора.

И в тази книга,както и в много други напоследък,има едно определено ниво на литературни умения.То,разбира се,не може да надскочи себе си,но е една възможност за автора да даде своя принос в привидното многообразие на съвременната нашенска литература.А може би по-точно става дума за безобразие.

Какво се получава на практика.Човек получава някаква книга,прибира се в къщи и с трепет разгръща страниците.Там друг човек се издокарва на показ,ходи и обобщава,съобщава ни своите героични или антигеро-ични подтици,оправдава по един или друг начин действията си,а нак-рая правият и точният е пак той.Всичко това се случва в рамката на ед-на прилична грамотност във всяко отношение.Познавах големи български писатели,които до края на живота си не можаха да повярват, че са такива.Сега пък се налага да се дапознавам с писатели,които дори не се нуждаят от натякване,тъй като са си повярвали достатъчно,че да се държат и да пишат като писатели.Всичко,което предлага Иван Благоев,без изключения може да бъде цитирано в подкрепа на това,кое-то искам да кажа.

Прави впечатление специфичната нагласа на автори като Благоев да се самопоставят в рамката на христоматийни образци.Със заглавие или с обстановка този автор ни поставя във вече четено и един път харесано. Поставени сме пред невъзможността да избираме,тъй като копието по-разително напомня оригинала.Нищо конкретно,става дума за неща и асоциации,които дори самият автор не въцзприема като чужди.Но той напълно съзнателно ни поставя/захвърля в ситуации,които някога и някъде вече сме преживели.

Не мога да приема този начин на правене на литература.Колкото и книги да е издал Иван Благоев,той явно не се е научил да пише по на-чина,по който явно му се иска да го прави.Той е чувствителен човек,но дори не си прави труда да ни пренесе в автентичния си свят.А неговият свят е само пожелание,из което се разхожда един и същ персонаж и той все не може да се намери.Това дори би било хубаво,но то се случва поради невъзможността на автора да намери нещо,което самият той не знае какво е.И така е винаги,когато на автора му липсва съответния опит,не писателски,а чисто човешки – като психика,като ивтелект,като една продължаваща индивидуална епопея.Читателят остава с чувство-то,че за автора е невъзможно да излезе от себе си и да пресъздаде няка-къв наистина различен образ.Героиката е в нас,но тя става видима едва когато попадне на точния човек.Мисълта ми е,че героите на писателя са такива само когато писателят им отдаде и нещо извън себе си,но нещо,което би искал само за себе си.

Иван Благоев не е лишен от дарба автор.Възможно е да е получил и много и ласкави оценки.Не зная нищо за него.Но твърдя,че многото писане не го е направило по-добър писател,отколкото,примерно,е бил преди десет години.А това е некрасиво някак.Не може човек да не изтърпи собственото си развитие,а да иска от героите си да направят това.Считам такава литература и такова отношение към литературата за несъвместими с призванието на литератора.