Николай Заяков

Николай Заяков
духът на поета

николай заяков

добре дошли в блога на Николай Заяков.
желая ви приятно изживяване с моите текстове.
разчитам на критичното ви око.

Търсене в този блог

четвъртък, 25 август 2011 г.

ОБРЪЧИ ОТ МЕДИИ

Миналия петък си купих една газета. Традиционна покупка, тъй да се ка-же. Навик от не знам какво си. От първата страница не ме гледаше някое от познатите страшни заглавия, третиращи бивши и настоящи паразити от областите на политическото и олигархическото. Навътре се оказа още по-празно. Същите имена и снимки, разположени частнособственически вър-ху цели страници. Странно. Някой ме беше изпреварил. Някой беше купил вестника вече. Аз само си платих цената. Вестник “Акцент” си бе загубил абревиатурата “за Вас”. Меко казано той вече беше Акцент за Тях. Някакви собственици с инстинкта на Доган. Като не могат да купят журналистите, купуват си ги направо с вестника. В това даже има нещо извисяващо. Не обаче за купувачите. Не и за продавачите. За нас, читателите. За нас, пишещите отвреме-навреме по тези страници. За нас, гастрольорите на дребната житейска правда, смешните донкихотчета, разнокалибрените верблюди на шаячната правдоподобност, изправени срещу гранясалите покупчици на всичко, дето хвърчи из облаците.

Тез бурета със сланина си купуват обръчи.Тез изтъпанчени ментерокфеле-рчета си мислят, че като купят, ще притежават. Парфюмът, който разпространяват из пространството, наподобява оня, с който се препитават гробарите. Те могат всичко. Те наистина могат да притежават. Но не могат да имат. И кво сега. Някое време, месец, два, може и повече, газетата ще продъл- жи да бълва тиража си и по страниците й неизменно ще пътешествуват две физиономии, пристигнали направо от сияйните хоризонти на комунизма, който им построихме. После, когато ентусиазмът на пишещите в газетата секне, тя от само себе си ще се спомине, точно както са го желали газетомиялните. И като печелят, какво губят. След като изпраха парите на газетите, сега перат и самите газети.

Отвреме-навреме се чува под път и над път, особено под път, че щели би-ли да изкупят и онлайн-вестника на свободните хора. Чета как г-нът Баев се опъва на поредното мероприятие на новите народни властници. И чета още как многостраничникът, на който дълги години беше главен редактор, сега със същото раболепие тръгнал срещу му. Някои хора не могат да наго-дят идеалите си тъй, че да не им пречат. Хора ли са всъщност. Намирам не-що красно и честито в туй да се продадеш, да станеш сергийка от пазарището, да се списваш и напудряш самичък, да се харесваш все на едни и съ-щи индивидууми. Бая зорна ще да е тая работа. Ама пада им се.

Имам надежда, че г-нът Баев ще удържи. Вярвам да не е забравил, че по-напред беше поет, па после туй вестникарин. Пък олигоарсите, и цялата държава да купят, пак бедни ще ходят. Щото беднотията не е по нямащите, беднотията е по имащите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар