АЛТЕРНАТИВНИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

В понеделник група хора, самообявили се за интелектуалци, излязоха с по-редната си подписка. Този път те идат да подкрепят църквата в спора й с държавата. Ако читателят е забравил, съдът в Страсбург отсъди онази част от Българската православна църква, представлявана от Максим, да се раз- бере най-сетне с частта от същата тази църква, представлявана от Инокен-тий. Съдът на Европа въобще не постави под съмнение съществуването на хората, представяни в България като алтернативен Синод. И тъй, дежурни- те интелектуалци, забележете, подкрепят БПЦ в спора й с държавата. Мо-же ли всъщност църквата да има спор с държавата. Може, ако Църквата се идентифицира с държавността. То е все едно материята и духът да са дото-лкова преплетени, че да са едно и също. Истината е, че в БПЦ, наричаща себе си официална, никога не е ставало дума за нещо друго, освен за материална изгода. Но в случая важното е, че съдът не прави разлика между т. н. два синода. Той се произнася само по начина, по който държавата третира едните и другите. Защото вярата не може да бъде алтернативна.

Самата мисъл обаче, че някаква общност, към която принадлежим, взема отношение към случващото се в БПЦ и приема гоненията срещу алтернат-ивните синодали като недемократични, самата тази мисъл изкара из релси старците на Максим и на Първанов. Отвратителното в случая е, че между имената в Подписката няма нито един вярващ. До един те са атеисти, и ка-то такива защитават не Църквата, а Държавата, представлявана в момента от техните патрони Първанов и Станишев. Не, че не знаем за какво е думата, но някак си е трудно да проумеем, че тъкмо тези имена тръгват срещу Европа и се изтипосват на представителна извадка на интелектуалците ни. Може и да има интелектуалци, във всеки случай имената им не са в подписката. Има и нещо по-грозно. Възползвайки се от набеждаването им за интелектуалци, някои от подписалите са там в качеството си на високопоставени партийци, което автоматически политизира подписката. Това е и целта на занятието. Но нали нас ни имат за второ качество хора, защо да не си изиграят играта. Отделно седи въпросът, че Европа въобще не се впечатля-ва от подписки, особено когато касаят решения на нейните независими ин-ституции. Този факт иде да каже, че подписката е за вътрешна употреба и касае само и единствено егото на участниците в нея. Не може да си до такава степен безбожник, та да ставаш съучастник в елиминирането на една група вярващи от друга група, само защото последните са официализирани и обслужват партийната ти принадлежност. Подписки като тази нямат ни-каква практическа стойност, но те са доказателство за нечистоплътната вр-ъзка на една партия с една синодална върхушка. Както имената, тъй и титлите звучат гротескно, когато са персонажи в гротеска.