Николай Заяков

Николай Заяков
духът на поета

николай заяков

добре дошли в блога на Николай Заяков.
желая ви приятно изживяване с моите текстове.
разчитам на критичното ви око.

Търсене в този блог

четвъртък, 25 август 2011 г.

ЗА ГИЛОТИНАТА НА ДАНИЕЛА ЙОТОВА

Родих се в безвремието

Когато огнивата на милосърдието

Произвеждаха трупове

Когато идеологията убиваше човешките тела

За да открадне душите им

Светът около мен беше мръсен и хленчещ

Затънал в безмислие и омраза

Заради липсата на любов в него

Моето поколение беше ангелът

Полегнал на гърба на прасето

Което отгглеждаха в двора на ХХ век

Бях дете

Отвратено от свинската чорба на земята...

“Гилотина за убиване на мечти”

Сама по себе си гилотината е инструмент за убиване, едва ли е необходимо смисълът на този инструментариум да се повтаря. Но това е най-малката беда, макар и знакова за тази книга.

Даниела Йотова е представителна извадка на децата ни, прогонени от неа-декватната политическа класа. В стиховете й присъства всичко онова, кое-то отблъсква младия човек, в частност и човека с поетични нагласи, от не-щата и фактите, с които е израснал, но с които не иска да се съобрази. Тази позиция трябва да бъде уважавана. Но не всяка констатация, представена в поетична дреха, е поезия. В цитирания откъс нещата са подредени, те градират по своеобразен начин с всяко следващо изречение, обаче именно фактологията създава впечатление за познатост, за вече прочетено, за тривиалност и поетически провинциализъм.

Поетесата Даниела Йотова е гражданин на света. Не виждам пречка тя да се осъществи и в поезията като такъв. Само че, за да се случи това, тя задъ-лжително трябва да се приземи, да приеме земния си облик, да даде на стиховете си нова надежда и нова проекция. Изреждането на обективните факти, макар и със стилистиката на поезията, не винаги е поезия. Нейният случай не излиза извън рамката, тя е поредният поет, който, наблюдавайки фактите на поезията и уголемявайки ги, всъщност се отдалечава от тях. Така онова, което трябва да звучи като поезия, прозвучава като скучен преразказ на знакови събития.

Бих пожелал на поетесата да бъде повече поет, да излезе от рамката, която си е избрала, защото това не е нейната рамка. Да казваш истината не е достатъчно. Никой не търси истина в поезията, търси се поезия в истината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар