ГОЛЕМИТЕ ДРЕБОСЪЦИ

Животът на дребосъка е една епопея от титанични напъни.В известен смисъл всякоя държава би могла да предвиди бъдещето си,ако си нап-рави труда да огледа дребосъците си.Нормално е,че те са най-многоб-ройни в политиката.И оттук именно идват всичките неблагополучия на народец като нашия.Щото едрогабаритните политици не считат себе си за дребосъци.Микроскопското наблюдение обаче иде да каже,че колко-то незабележимо е растояните от великото до смешното,толкоз по-нез-абележимо е то между едрото и дребното дребосъчие.Редно ли е да пр-иемаме с усмивка тоз констативен протокол.Още повече,че мнозина дребосъци представят се на партия и нищо не може ги спря да идат и на избори.Държавата ще им отпусне парици,те ще му отпуснат края,и кра-ят й няма да се види.Къде ще й излезе сметката на такава държава,то се знае.Странното е,че сякаш имунитетът закриля и онез,дето не успяват да прескочат бариерата.Който еднъж опитал е,независимо от резултата,той вече свободно и великански разхожда се из парламента,съживява умрялата си репутация и живее си най-солидарно и най-епохално на на-родната мазна сметка.

Някои екземпляри от тоз екзотичен вид сдобиват се и с власт.Като я сдобият,почва се едно вайкане и плюване на адреса на предшественици и съпартийци,доде най-сетне обърнат им внимание и някой от по-отгоре обади,че чули са ги.Чуват ги обаче и тези,дето не държат власта,ама държат кесиите.След някоя и друга неформална среща,кесията се отва-ря и хартийките сменят притежателя си.Който вземе пари,той вече е продал душата си.Може и да не ги вземе.Може примерно да му подарят вестниче някое,специално за него природено,може да му подобрят ими-джа с лъскане и ласкаене,да си го привикват на разговори и споделби по набъбнали някои управленски циреи.Кадифето обаче разваля кожа-та и човек не усеща се как станал е вече друг.Властта се услажда и на онези,дето по природа не обичали са сладкото.Короната тежи,но те и не помислюват,че длъжни са да я носят с достойнство.Достойнството е непозната дума,кога властта не ти е прилягала,пък си я получил.Но-вите условия искат и нови условности.Нямането на принципи извиква ново нямане.Които са те направили нещо,неудобни някак си стават.

Празна заблуда е да мислиш,дето само те знаят,че си едното нищо.Вече всички са го разбрали.Габаритът почва да ти пречи,щото господарската осанка не прилича манталитета на един слуга.Те лобираха,за да властваш ти – ако можем да използуваме един брадясал цитат.Сега от лобито не останало е нищо,хем ги има,хем ги няма.Че какво ти пречи да пр-одължиш с обзавеждането и да сдобиеш ново лоби.Нищо.Търсят се

Хора с пари,по възможност без идеи,неидентифицирани такива едни субекти,субективни идентифицили,фосили,бацили и прочие.Ако си на изборна длъжност,работата счита се опечена.Опечен си и ти.

Оттук насетне съдбата ти вече е в чужди ръце.Може да бъдеш използван по предназначение,приласкан или захвърлен,да свойничиш сред чуждите и да чуждееш сред своите,може да си жива или мъртва торпила,а при необходимост да направиш сепуку другиму и да принесеш жертва на себе си.Има доста прилични начини да оцелееш,като бастисаш ближния си.Неприлични начини няма.Ето как дребосъците се наддребосъчват,а напъните им накрая стават препъни.Разликата между великана и дребосъка е чисто технологическа:напъните на дребосъка раждат в най-добрия случай мишка,напъните пък на великана раждат Мики

Маус.