ЗА БУНТОВЕТЕ НА СИЗИФ

Нещо не доразбирам. Това бележник с автографи на велики покойници ли е, или фактологията на едно откривателство. Красимир Симеонов вероятно намира някакъв смисъл в издаването на изречения, които са го впечатлили, и не само него, но защо това пък да е неговият бележник. Може и да си струва, но е дежа вю. Защо авторът не изпрати бележника със своите проз-рения. Виждам го в ролята на сизиф, който търкаля камъка си, обаче го търкаля надолу. В тази работа се избягва наказанието или проклятието, но пък позитивите какви са. Направо не намирам смисъл в изпращането на този Бележник. Но понеже грешката вече е сторена, оценката е Слаб за г-н Симеонов и малко повече от Отличен за имената в Бележника му. Въпросът е: може ли това да бъде причина за издаването на Бележника?