ЗА “РОМАНА” НА ДОРА ЦВЕТКОВА

Това не е роман в истинския смисъл на думата.Не започва и не свършва.Има очертани образи,но те са някак приглушено ярки.Тематиката предполага сюжет,но сюжет липсва. Авторът ни предлага поглед отвътре към нещо,което е част от живота й,все пак това не е поглед отвътре.Или,ако използваме терминологията на автора,това не е погледът на “кофтито”.Дора Цветкова има чувство за детайла,за сърцевината на човешкото същест-во,но,за съжаление,не съумява да ни направи съпричастни.Сякаш има някакъв страх от истината,затворена в малкото пространство на многото същества.

Не знам защо,но от самото начало предусетих как ще се развие сюжетът.Когато жена пише за нещо толкова мъжко,каквото е затворът,сюжетната нишка задължително се движи в определена посока.Това е добре.Но представеното ни за роман носи повече белезите на описание.Всичко е точно,всичко е правилно,героите са на мястото си,обаче героика липсва.Липсва трагизъм.Цветкова,която по силата на професията си би трябвало да може да обърне човешката душа наопъки,се задоволява с констатация на голите факти.

Трябва да се каже,че темата сама по себе си е благодатна.Всички знаем до какви проз-рения стигна Достоевски в “Писма от мъртвия дом”.Не е редно да го кажа,но авторката би трябвало да употреби по най-пълноценен начин знанието за онова,което романизира, дори с риск да го злоупотреби.За писателя това е много важно,то е допустимо от всяка гледна точка.

Странно е и защо романът свършва преди да е започнал.Дори да е първи,опитът на До-ра Цветкова си струва стигането до края.Тя явно има дарба,притежава в наличност и го-товите сюжети,въпреки това е плаха и неуверена.Сякаш пише не роман,а писмо до самата себе си.Ако е така,пак смятам,че не го прави по най-добрия начин.Дори мисля,че главното действащо лице,което се припокрива със самата нея,не използва потенциала си на психолог,за да разкрие пълноценно останалите образи.Сякаш не разкрива,а прикрива.

Мисля,че при повече разкрепостеност,при по-голяма грижа към детайла,при по-добро боравене с езика,при една абсолютна взискателност към рисунъка на характерите,при по-засилен психологизъм в боравенето с човешките характеристики и след като преско-чи изкуствената стена между вън и вътре,Дора Цветкова би написала своя истински роман.