Николай Заяков

Николай Заяков
духът на поета

николай заяков

добре дошли в блога на Николай Заяков.
желая ви приятно изживяване с моите текстове.
разчитам на критичното ви око.

Търсене в този блог

четвъртък, 25 август 2011 г.

ДО “СЕДЕМ” – ВЕСТНИК ПОЛИТИЧЕСКИ И КНИЖЕВНИ

Г-Н ЕВО ХАБЕРОВ ПИШЕ ПИСМО НА ТУРСКИЯ ПЪРВАН

Г-н Ево не е Ево Моралес, ако мога да перифразирам самия себе си. Г-н Ево Хаберов няма нищо общо с Боливия, освен азбучната вече фактология относно произхождението на картофа. И съответната такава по някой си покоен картофен бос. Г-н Ево не е нито туй, нито онуй, г-н Ево е всичко останало. Общо взето, г-н Ево е онзи, който взема общото и го в-единичва. От доста време насам г-нът е в търсене. Не просто търси, ами претърсва. Да речем, че туй е неговото амплоа. Амплоа – хубава дума, нещо като Амплонския тунел, или като градчето Амплоещ, да речем, родно място на сума ти революционни нашенски подвиги по робско време, или пък като Амплона, дето ката година се бият с домати и ги тъпчат, па после изнасят пюрето в някой си остров на червена стабилност и турско благополучие. Туй то амплоато на г-н Ево Хаберов. Както се види от фамилията Му, той пада малко нещо ветрогон, вестонос, весталка, по гръцки маратонец, по ту- рски вестникарлар, по английски Ню хабер, а по французки Хаберне Сови- ньон. Пък да не си помислите, че тоз новоизпечен тюркоимен си пада по тюрковете. Нищо подобно или всичко безподобно. Да би можело, щеше не еднъж, ами дважди и трижди да ги отюрчи, па иди после туй и гледай ги как удрят петите на килимчето. Г-н Ево е и йощ някое си подобие на мес- тен идол. Айдъл, да го речем. Айде холан, даже. А бе, кой го знае, може и чист холандер от Айдеховен да е. Кво като името, нищо му няма на името. Име като име, именително, няма падеж, няма лихва, нищо няма, кой ще го гръмне такъв ти човек. Г-н Ево, ако и да не е Моралес, твърде моралист па- да, пада та пропада, морален, морален, та чак знахар и морал. Па и маркси- ст отгоре, сто години самота, дето се вика.

Оня ден гледам. Гледам си, де. Гледачев го давам. Гледстон, и улица има на него, с правописна грешка на третата буква, разбира се, то се знае, както му е редът и всичко останало. Да кажа, че бидох втрещен, може и да излъ-жа. Ма си беше той – г-нът Ево, любимецът на всичко що шава и що не шава, на Шави Алонсо, на Морис Шавалие даже, защо не и на Шавесалом. И къде, мислите, се яви тоз образ на образите, образец на образците, обра- зописец на образописците, писец на писците и писък на модата. Яви се очи в очи насреща ми и, право да си кажа, твърде ме уплаши, толкоз ме упла- ши, та чак страх ме хвана, па си въобразих да не съм возприел на мене си образът на някой плашунко, на уплашено някое плашило, в краен случай на нянякой си плашипутарник. Надали ще да повярвате, ако си призная, че затворих очи и изчетох всичкото, дето г-н Ево беше написал. Няма да ми повярвате, то се знае. Пък аз не само четох и изчетох, ами и за малко да се разплача. Що тъй, ще да рече любезният читател. Щото тъй, ще да отговоря аз. Г-нът Ево, разбра се изпърво, не бил ни боливийски, ни турски поданик, ами си бил наш от нашенските. Произхождението му било е от селцето Мало Голямово, обаче не бил там раждан. Въобще, да знаете, не бил раждан. Имало го и туй то. Явил се. Дали непорочно, дали порочно, ама на – получило се зачатие. Незияснената негова природа виновата била за тоз негов страшен изглед, а по български – имидж. Имейджън, имаджине и всичко останало. Ма то по-страшно и от него било писаното. Там пълно с расизми, голямомализми, популизми, схизми, сатанизми, клизми и прочие. С евфемизми някакви си там казано, че ние, неколумбовите нетурци намаля- ваме, а всички останали се увеличават, малко било е да ни поколумбчат, потурчат, поромчат и попърванчат. Толкоз вярно, та чак да не повярваш. Г-н Ево, както си му е писането, надълго и нашироко глаголи за картофа и за картофената съдба на всичко останало, дето не е картоф, ама ще стане кар- тоф, къде ще иде, та няма да стане картоф . Или картюф, по нашенски. А по френски тартюф. Ех, език мой, драг мой. Не ти, а г-н Ево е моят кумир от тук насетне и додето ми очите видят, че и по-нататък. Все едно бе писано с примка на шията, писанета като циганета, направо ме оцъкли, изпус- нах се, да ви кажа. Видя ми се тоз г-н Ево тъй грандиозен, тъй одиозен, като да беше се извисил на най-най-най-Горни Лозен, възприел някоя позен на донски казак или на македонски кашик, ако ми бъде дозволено от г-на Никола Груевски, ето, не дозволява, ке ми я накриви капата, ке ми пръдне на дедовия, както би се изразил някой изпаднал германец, та г-н Ево ми взе акъла, просто си го взе акъла ми и нищо чудно да го употреби по някое негово си стълповно творение, за какво говорех, тъй, за г-н Ево и как г-н Ево взел позата на тоз или на онзи и пише ли, пише, и не нещо друго пише, ами писмо до турския султан с копие до българския първан, ако не и обратното. И на това място става страшно. Пред г-н Ево се възправя проблем на проблемите. Г-н Ево се пита: кой всъщност е Материалът. Г-н Ево пита, ние отговаряме: Материалът, г-н Ево, сте вие изобщо, и Вие в частност. Както г-жа Мадона се нарече Материалното момиче, тъй Вие, г-не Ево, ще да се наречете Материалното момче. С прякора се явяват и милионите. Картоф, картоф, ама и там материални момчета, и там милиони. Евалла, г-н Ево, яваш-яваш и гел бурда. Види се, че и ти щеш да станеш картофено босче, та и теб да накачулят онез ми ти фемини, айдълки и брадърки, и каквито ти дойдат на ум забулени и разбулени. Бъди доган, ако не щеш да си закуската му.

Хайде, със здраве, г-не Ево. Приятелски поздрав. Туй е компилация, иде от компир, сиреч пак картоф. Дано да спрете да пишете тъй надълго, защото и хубавото все някога погрознява. Стегнете се. Туй е съвет от един старец, много видял и много патил. Хубавото предстои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар