ГОСПОЖА КАПОНЕ

Г-жа Капоне не е г-жа Капон.

Г-жа Капоне е твърде хубавка. Е, не чак толкова твърде. Може би дори не е и хубавка. Обаче създава впечатление.

Г-жа Капоне е твърде умна. Е, не чак толкова твърде. Може би дори не е и умна. Обаче създава впечатление.

Г-жа Капоне е твърде учена. Е, не чак толкова твърде. Може би дори не е и учена. Обаче създава впечатление.

Г-жа Капоне е твърде приказлива. Е, не чак толкова твърде. Може би дори не е и приказлива. Обаче създава впечатление.

Г-жа тъща ми имаше приятелка. Тя бе нещо като книга в библиотеката. Можеше да я слушаш, когато си поискаш. Всеки път разказваше един и съ-щи сън. В този сън жената си говореше с птиче. Нарекохме я Птицеговоря-щата.

Г-жа Капоне не е птицеговоряща. Тя дори, предполагаемо, не сънува. Не би имала време за неща, от които не се печели.

Г-жа Капоне е депутат. Г-жа Капоне не е г-жа Капон.

Г-жа Капоне е независима. Г-жа Капоне не е г-жа Капон.

Г-жа Капоне е Осмото чудо.

Г-жа Капоне е Осмото тепе.

Г-жа Капоне е лявото колело на дясното.

Г-жа Капоне е първа глуха и девети челен.

Г-жа Капоне не е г-жа Капон в нито едно от горните чудеса.

Г-жа Капоне си има партия. Партията й си има г-жа Капоне. С г-жа Елео-нора стават две. Не две партии, две г-жи. Две. Хубаво число. Засукано. Г-жа Капоне не е г-жа Капон. Г-жа Елеонора не е г-жа Елеонора.

Две жени – една партия. Коя от двете. Две. Хубаво число.

Г-жа Капоне и нейната партия търсят място под слънцето. Място няма. Об-аче слънце – в изобилие. Е, място за партия няма, но има място за принци-пи. Г-жа Капоне си има принципи. Три по-точно. И г-жа Елеонора си има принципи. Три по-точно. Стават шест. Делим на две. Пак са три. Г-жа Кап-оне търси място за принципите си. Забележително. Толкоз твърде, че дори епохално.

Г-жа Капоне не е г-н Монк. Но все пак влиза в парламента. Не искайте да си каже как. Неприлично е. Г-жа Капоне и г-жа Елеонора влизат като сдс и излизат като независими. Левите ръце на двете г-жи са десни, а десните им ръце са дясно-център. За всеки случай имат под ръка по една ръка.

Г-жа Капоне не ще да бъде независима. Обаче никой не иска нейната неза- висимост. И какво прави г-жа Капоне. Обявява си принципите. Само че СДС и ДСБ са прекалено заети със себе си. С други думи, г-н Костов и г-н Димитров са затрупани с принципи.

И тогава г-жа Капоне прави изявление: Днешното споразумение между СДС и ДСБ е един очакван рутинен акт. Дежа вю, та чак втръснало, иска да каже. Най-обикновено комшийско парти. Нищо съществено, направо нищо, нищо на квадрат даже. Г-жа Елеонора и тя. Какво и тя. Ами същото на квадрати. Г-жа Капоне обаче не пропуска да измайстори и тя някой рут-инен акт и тутакси си прокламира принципите. Принципите й и те - геоме-трични едни такива, размазани, рутинни, обаче ултимативни, като някой паразит, от който няма отърване, или като някой паразитолог, от който съ-що няма отърване, в краен случай като Яне Янев, да речем.

Г-жа Капоне влиза в ситуация. Г-жа Капоне си има партия, но партията й си няма никой. Иска в коалиция, но никой не ще двама души с три принци-па. Г-жа Капоне иска рутинен акт. Дежа вю, та чак втръснало. Обичайно комшийско парти. Нищо съществено, направо нищо, нищо на квадрат. Тя иска, тя го може, Тя Е. Такива ми ти едни подробности, мара подробната даже.

Г-жа Капоне влиза в коалиция. Три принципа – двама души – една коали-ция. Твърде добре. Разнообразно. Паяжина. И паяжината – и тя на квадратчета. Разграничавам се от себе си. Г-жа Капоне не е квадрат. Г-жа Капоне е обръч. Обръч. Хубава дума, кръгла, съдържателна, непристъпна, метална даже. И в обръча – един Президент. Колко патетично. Чак страшничко. Ка- то закъснял цикъл. Като неочакван рутинен акт.

Сбогом, г-жа Капоне. А по български Чао.