Николай Заяков

Николай Заяков
духът на поета

николай заяков

добре дошли в блога на Николай Заяков.
желая ви приятно изживяване с моите текстове.
разчитам на критичното ви око.

Търсене в този блог

четвъртък, 25 август 2011 г.

БЪЛГАРСКИЯТ СЪД БИЛ НЕЗАВИСИМ

Трудно е да се повярва, че след двадесет години демокрация българският съд ще бъде доминиран от Държавна сигурност. Трудно е да се повярва, че след всичките тези години някаква гнусна институция ще има наглостта да удари самото сърце на демокрацията. Че някакви магистрати с отпуснати бузи и двойни гуши ще разправят колко независим бил българският съд. И как никой не можел да упражнява натиск върху него. Че защо е нужно да се прави такова упражнение. Натискът не е върху съда, а произтича от съда. “Независимият” български съд сам по себе си е перфектната форма на натиск върху всичко живо извън него. “Независимият” български съд е самата юрисдикция на омразата. Нищо лично към никого. Българският съд е изпаднал преди 65 години в зависимост, от която не е излязъл и до днес. И в това е цялата мерзост и цялото безчестие на ситуацията. Слугите на закона са всъщност прислужници на беззаконието. Ако някой се познае в тези думи, си е за негова сметка. Но в тях няма и капка преувеличение.

Не вярвам на нито една дума на нито един от високопоставените магистрати. Съветвам ви и вие да не им вярвате. Реалното им поведение в прав текст означава, че всички те са креатури на две партии. Две партии, които ни държат в робство вече двадесет годни. По един или друг начин. С четири години само реална демокрация, в които те бяха натикани в миша дупка. И всички знаят кой ги натика там.

Хората се питат защо този съд, който би трябвало да респектира, всъщност плаши. Защо законът, който би трябвало да регулира, всъщност денивели-ра обществото. Защо онези, които са извън закона, получават привилегии, а онези, които се вместват в закона, имат само привилегията да са там. Хо-рата се питат още защо българският съд осъжда кокошкарите по кратката процедура, а крадците на милиони биват съдени до пълното им оневиняване. Защо някакви малцинствени първенци ще определят кой да съди криво и кой да съди право. Защо преситени търбуси ще търкалят юридическите термини из устата си, а някакви доморасли газетари ще ги експонират като че са върховната и недвусмислена истина. Самият български съд е двусмислица. По израза на лидера на СДС г-н Мартин Димитров, съдът в България е някакъв мумифициран модел на отказ от правосъдие. Нещо, което никъде го няма. Но тук то е норма. Отказът от правосъдие означава ни по-вече, ни по-малко, че българският съд не е в наличност. Но я се опитайте да им го кажете. Ще получите отговора, който получи г-н Мартин от г-н Светлин Михайлов, навлякъл тогата на председател на Софийски градски съд. Лидерът на СДС напразно ще очаква намесата на европейските инсти-туции. А причината е, че по един перверзен, традиционен за европейс-ката левица начин, целият този театър се разиграва със стратегичес-ката цел Синята коалиция да бъде елиминирана от участие в еврово-та, с което нашата левица ще помогне на ПЕС да разиграе мнозинство в бъдещия Европарламент. Залогът е много по-висок от някаква си регистрация на някакво си ръководство на някакво си СДС. Все в тази връзка, прелюбопитен е начинът, по който г-н Светлин отговаря на въпро- са за регистрацията на СДС. От самовлюбения отговор следва, че той е дал всичко от себе си тази регистрация да не се случи. Този човек стои в нача- лото и в края на сагата, написана от неколцина болни мозъци, той се явява алфата и омегата на омърсената синя приказка. Да, омърсена. Но приказка. Как можа СДС да я докара до там, та да зависи от такива хора. И в същото време някакво нескопосано копие на Л.П.Берия да те гледа снизходително с остъклените си воднисти очи. Туй е въпросът. И урокът.

Тъй върви светът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар