ФИЛОСОФИЯ НА ДАЧКОВИЗМА

Странно. Страннисимо. Добре странирано. Прежълтелият в. "Галерия", който няма нищо общо с личността на Ал Петров, отделя половината си страници на Неговата височайша персона. Веднага разбираш, че стенвестникът Му не е на Му. Г-н Дачков и г-жа Патрашкова веч останаха без сили да мъкнат домъкнатото през девет дерета, само и само да избелят почернения лик на звездата им. Що тъй бе, г-не и г-жо. Що сте се размекнали, та от довчерашни стожери на задушевните си омрази, отведнъж се изтипосахте на жертвени агънца на вегетативната си нервна систематика. Що онез, дето не ви пригласят, са лоши, пък неколцината гамизовци добри. Не е само Гамизов пророк, от всяка телевизия се те обаждат. Хубава картинка бе да се наблюдава г-жата Патрашкова как място не си намира и сякаш имаше кабърчета на стола, кога защитаваше незащитимото. Ами щом г-н Ал Петров е невинен, от какво го браните. Щом една мафия се бие с друга, що не ръкопляскате като сякой нормален човек и да чакате скорошното ни освобождение и от едните, и от другите. А, пръстите си пазите, да свирите на четири ръце кога кумирът ви се върне поживо- поздраво. Половин газета за едно нищо. Повече от нищо даже. Нам е непосилно да разберем високите ви помисли. На ката случай, вашата работа напомня на едни времена, когато отвред ни срещаше плакардата "Всичко за човека, всичко в името на човека", и всички знаехме кой е този човек. Как пък един човек хубав се не намери за вас. И ако наистина 150000 четат чаршафите ви, туй не значи, че са мафиоти, значи, че са жертва на мафия. Но вам е безразлично кой какъв, важното вие да сте хубави. А най-паче - патронът ви. Тъй то, на чужди гроб без сълзи плачат. Плачат, дачат и патрачат.