Публикации
старец
дорде със слънце се гощава
тоягата му се разлисти
животът му го подминава
а може би не е и негов
с благ поглед господ го завива
и мравките заобикалят
не искал би да се събуди
дори не иска да не иска
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Kaто всяка книга сьс стихове,"Пастирьт на звездите" на Николай Заяков е лирикодраматична изповед на душата на поета с прозренията и болките й за живота и света.Но каква изповед само!Изповед на търсещия дух в невъзможност да намери.Изповед,в която идеите и внушенията са плод на дълбоко разбиране основите на битието и болезненото чувстване на неговите контрасти и кръговрати.Вдъхновена и категорична изповед-птица,изповед-вятър,изповед-картина,изповед-микро- и макрокосмос...
ОтговорИзтриванеС много жив и картинен език авторът разкрива тъмносветлите нюанси и колорити на вечните човешки кръстопътища и търсения на духа,въплътен във все по-отесняващото тяло.Стремежите и въжделенията на този дух са неизмислени,неподправени и истинни.Изобилието от точни сравнения,метафори,алегории и дори хиперболи,карат читателя да възприеме ярко и непосредствено изпълнените с голяма вътрешна динамика художествени образи-сгъстени и майсторски компресирани.На места образът на болката от раните на живота и разочарованието от несъвършенствата му е доста осезаем,но без гняв и присъда, просто фиксиран и констатиран какъвто е.
Задълбочавайки се в книгата, разбираш желанието на автора да сподели "от всичко", да проговори на хората на своя език на художник, създавайки блестяща феерия от пъстроцветие, приказност, фантазия от потайности и явности... И само така - в споделеното безумие или в споделената красота - да намери и себе си, и тях. Вероятно не е случайна и честата поява на образа на кръга в стиховете - древен символ на Вечността, на безкрайното безначалие. Окръгляването на ъгли също е приоритет на книгата, макар и вероятно несъзнателно интуитивен. Такъв приоритет е и извеждането на закони от низ собствено създадени поетични притчи, изрязани в дълбините на чувството.
Наистина, "никога не ще потъне, който се задълбочава". Наистина, "ако си роден с криле, винаги ще си птица". Голямо читателско БЛАГОДАРЯ на автора за ценния дар! И в тон с неговото "Улично", където четем: "ще продължавам да случая с надеждата, че ще се случа", ние ще възкликнем: "Ти вече си се случил, поете!"
"...дори не иска да не иска" е върхът(а) на сухия бор!
ОтговорИзтриванеМоля, напишете едно стихотворение (хайку, най-добре) за тези, които не знаят, че не знаят.