О, МАЙКО МОЯ, РОДИНО МИЛА

Гарванът грачи грозно, зловещо. Псета и вълци вият в полето.

Това не е просто цитат. Това е днешната българска действителност. По случайно едно съвпадение, пък може и нарочно, кърът почернял от гарвани, а навред пълно с подивели глутници кучета. Защитниците на флората и фауната на топло, навремени някоя кабеларка от ранга на БНТ ги потърси, изплюят се по въпроса, ама дори и не помислюват да направят разходка в полето. Щото и тям страхът от подивялото не е чужд. Царе на приказките и роби на страхо-вете си сме ний, целокупно. Гледам страховитата зимна приказка и дочувам с едното ухо как някакъв свидетел на Сидеровия резил отказва интервю за телевизията, щото бил притиснат. Като се сетя за физиономиите на неговите парламентаристи, и работата ясна. Отвращение и гнусота извикват нашенските политически нрави. Всичко подивяло. Някаква изрисувана евродепутатка, наша, с фасон на гейша и сладникава една физиономия, нахвърля се стръвно на друга, пак наша, с надеята да я издокара по-черна, отколкото тя самата. Г-н Бардачков пък турил името си тъкмо до заглавието, в което в. "Галерия" нарича "Курвалезич" довчерашната му изгора. Г-н Кеворкян ката седмица с не-секваща извратеност нанася ударите си в празното и чака от туй да произлезе пълно. Няма да дочака, времето му минало. Г-жа Патрашкова цял чаршаф изписала да защити някой си Алексей Петров, а чаршафът иде да каже, че последният нямал общо с вестника й. И тъй да е, кво от туй. Тя и г-жа Патрашкова няма нищо общо, ни с едното, ни с другото, ни с третото, па и със себе си дори. Кандидатът на Ал Томов за депутатин, г-н К. Тренчев, напънал могъщия си мозък и отсякъл: Иван Костов води Бойко към пропаст. Туй Костов не би направил, дори само поради факта, че пропастта изкопана от Тренчев. Г-н Яне, след като си заплю държавата, сетне управлението, а по-сетне парламента, по несбъднати разни причини мина от заплюване на плюене. След като наплю всички от Борисов до Костов и обратно, остана му само да вземе огледалото, вярвам, че е запазил една последна храчка за величайшия си лик.

Всичко туй развива се на фона на същите мразовити, снежни и мрачни дни отпреди 137 години. Не дай си боже да се яви Левски. Пак ще го обесят. И пак неговите. Да живей България.